Единият ден детето спи добре, заспива бързо и спокойно. На следващия ден обаче настъпва изненадваща промяна – то започва да се съпротивлява на приспиването за дрямката, отказва да влезе в спалнята, не желае да заспи за следобеден сън. Какво се случва?
Това е много често срещан сценарий при 2-годишните. Етапът от психологическото развитие на детето – отстояването на личността, проверяването на границите, превъзбудата от новите умения и от вълнуващия заобикалящ свят често влекат затруднения със съня. В повечето случаи промяната настъпва внезапно и изненадващо, без никакви предупредителни знаци.
КАКВО ДА ПРАВИМ?
На първо място не се отчайвайте – отказът от дрямка и трудното приспиване са само временни и с постоянство и търпение ще отминат. След няколко месеца дори няма да помните за тези затруднения!
Това, че детето отказва следобедната дрямка, далеч не означава, че то не се нуждае от нея. Бурно развиващият се мозък на тази възраст не е способен да будува 11 или 12 часа без прекъсване. Разбира се, 2-3 дни с пропусната дрямка не са фатални, но много малко 2-годишни деца се чувстват добре без дневен сън, и то единствено при условие, че получават цялата норма за сън през нощта (това би означавало 12-14 часа нощен сън!). Затова бъдете консистентни и упорити – продължавайте безотказно да предлагате дрямката – въпрос на време е детето да я приеме отново. Ако все пак откаже да заспи, нека полежи на тишина и спокойствие около час. В този случай организирайте по-ранно лягане за вечерен сън.
Силен съюзник на добрата дрямка е успокояването преди сън. Ако доскоро е било възможно детето да играе буйно, а след 15 минути вече да спи, то най-вероятно това вече е мираж. Затова около час преди очакваното време за сън изключете екраните, приберете шумните, светещи интерактивни играчки. Забавете темпото, оставете скачането, тичането, танците и гъделичкането за след сън. Играйте тихи и спокойни игри – редете пъзели, кубчета, лего, рисувайте, играйте с пластелин и кукли, четете книжки. Сами ще се убедите колко различно е приспиването на превъзбудено дете и на добре успокоено дете. Ако детето се противи на влизането в спалнята, препоръчвам тези спокойни занимания да бъдат в дневната или друга удобна стая.
Наблегнете и на ритуала за сън – ако досега не сте имали такъв за дрямката, изградете го. Нека се състои от едни и същи действия в една и съща последователност всеки път. На тази възраст често се налага да променим досегашния ритуал за сън – ще разберете че това е нужно, ако детето започне да се съпротивлява на ритуала. Изключете елементите, които дразнят детето, и включете нещо ново, съобразено с възрастта. Чудесна идея за 2-годишните е да направим плакат (на най-обикновен лист хартия) с елементите от ритуала и детето да „отговаря“ за проследяването им – да посочва какво вече сме направили и какво следва. Това „дава“ част от контрола в ръцете на детето, което е силен психологически коз на тази възраст.
За да избегнете борбите преди сън, давайте избор на детето – зелената или жълтата пижама, тази или онази книжка, с кучето или зайчето да спи. Нека този избор бъде ограничен до 2 или 3 опции, с които Вие се чувствате комфортно – така няма да объркаме детето с безкрайни възможности и изключваме възможността то да пожелае нещо, което ние не искаме да му дадем.
В случай че детето „отлага“ съня с искане на вода, храна, гърне, да каже лека нощ на тате и т.н., то добра идея е всички тези действия да бъдат част от ритуала за сън. Нека в началото му, преди да влезете в спалнята, детето целува тате за лека нощ, пие вода и сяда на гърнето. Така, когато ги поиска отново, ще сте сигурни, че нуждите му вече са задоволени, и ще можете по-лесно да избегнете „разиграването“.
При отказ от дневен сън или силна съпротива срещу вечерното приспиване на тази възраст е съвсем в реда на нещата да дадем повече помощ на детето – да го галим докато заспи, да го гушкаме, да легнем с него, дори да му позволим да заспи на спалнята. Тук важното е детето да знае, че това е временно – „Виждам, че ти е трудно, затова за три дни ще ти позволя да заспиш тук, но след това отново ще спиш в своето легло“. Вземете предварително решение колко време ще трае това и се придържайте към него, внимавайте да не затвърдите този временен начин на приспиване. Все пак не насилвайте детето да заспива с плач в кошарата – понякога на тази възраст съпротивата спира ако я заменим с голямо легло.
На тази възраст най-голямото предизвикателство за родителите са границите и запазването на водещата роля. Тук често се налага да дадем част от контрола в ръцете на детето, за да избегнем безсмислени борби за надмощие. Все пак водещата роля остава Ваша – това не означава да потискате детето и да налагате безсмислени правила, а да сте меки и спокойни, но вътрешно да знаете, че Вие водите – тогава детето го усеща. Разумните граници и способността на родителите да ги отстояват с любов са в основата на връзката на доверие с детето.
