Как да изградим режим

Режимът е основата на добрия сън за бебетата и децата. Без подходящ режим е трудно да правим промени по навиците, начина на заспиване, ритуала за сън. Бебе, което е будувало твърде дълго или твърде кратко, което има недобър баланс между дневен и нощен сън или което се нуждае от повече или по-малко дремки, би приело много трудно каквито и да било други промени, свързани със съня. Добрият режим е и в основата на бодрото и добро настроение на детето през деня. Често лошото разположение на духа, нервността, мрънкането биват отдавани на колики, характер, никнещи зъби. В богатия ми опит с работа с деца обаче забелязвам, че много често причината за лошото настроение на детето е неподходящият режим. Добрият сън, недопускането на преумора и накъсване на съня са фактори, които благоприятстват развитието на детето (емоционално, психологическо, неврологично, моторно), поддържането на здравословно тегло, способността за учене и придобиване на нови умения, желанието за общуване.

Какво е режимът?

Много често, когато питам родителите за режима на бебето им, получавам объркани отговори. „Заспива по време на хранене, а се храни на 3 часа.“, „Заспива в 10 и става в 8.“, „Няма режим.“ Те не отговарят на въпроса за режима на бебето. Затова е важно да уточним какво всъщност е режимът.

Най-общо казано, режимът е начинът, по който се редуват сън и будуване. Всяко бебе има режим, просто при някои той е хаотичен, неорганизиран и неподходящ. Ключови за режима са следните фактори:

1. Времето на будуване – това е времето от последното събуждане до следващото заспиване. То включва времето за подготовка за сън и времето за приспиване. Колкото по-малко е бебето, толкова по-кратко е способно да будува преди да се преумори.
2. Дневен сън – състои се от броя дремки и продължителността им и общото количество дневен сън.
3. Нощен сън – често ме питат от колко до колко часа се „брои“ нощният сън. Истината е, че тук няма един отговор. Нощен е сънят, при който нямаме прекъсвания за активно будуване. Да, нощният сън може да бъде накъсан от събуждания за хранене, смяна на памперс, успокояване. Но при него нямаме извършването на активностите, характерни за деня. За някои деца нощният сън може да започва от 18:00 ч. и да продължава до 6:00 ч., за други – в 22:00 ч. и да продължава до 10:00 ч.

Режимът на бебето представлява съотношението между тези три елемента.

Режимът на бебетата до около 9-10-месечна възраст е по-скоро ритъм на сън и бодърстване. Заради малката възраст и незрялата нервна система, не е възможно да фикрираме режим по час. Нужно е всеки ден да съобразяваме признаците на умора и дължината на предходния сън, за да определим кога отново е време бебето да спи. Едва след 10-месечна възраст, и то не при всички бебета, е възможно да установим същински режим с две дремки, при който всеки ден детето да спи по едно и също време.

Как да разбера дали трябва да променя режима?

Ако бебето Ви заспива сравнително бързо и лесно, през деня е като цяло бодро и в добро настроение и сънят му е консолидиран, то най-вероятно режимът му е подходящ. Разбира се, преценяваме дали сънят е консолидиран в съответствие с нормалното за възрастта – от новородените не можем и не трябва да очакваме повече от 2,5 – 3-часов непрекъснат сън, докато от 8-месечните са способни на 4-5- часов непрекъснат интервал. Но ако срещате затруднения като трудно и дълго успокояване и приспиване, бебето е като цяло кисело и нервно, сънят му е накъсан, изисква много помощ за да заспи, дремките са кратки, или се буди твърде рано сутрин, то най-вероятно е нужно да направите известни промени.

От къде да започна?

Записвайте – За да имате отправна точка, проследете текущия режим на бебето. В продължение на 3 дни си записвайте в колко часа заспива, в колко часа се събужда и дали по време на дремките или нощния сън е имало разбуждания и колко са били на брой. Забележете в кои моменти се буди в добро настроение и в кои – с плач. Кои интервали на будуване прекарва в добро настроение и при кои е нервно. Отбелязвайте си и колко време отнема всяко едно приспиване – от влизането в спалнята и започването на приспиването до заспиването на бебето. Така ще си създадете моментна картина на ритъма на бебето и ще можете да прецените какво е нужно да промените.

Анализирайте – След като имате представа за сегашния режим на бебето, насочете се към ориентировъчните норми за сън. Разбира се, те са относителни и всяко бебе има индивидуални особености, но когато имаме нарушен сън, те са чудесен ориентир какви промени да направим. Сравнете средните интервали на будуване за възрастта с интервалите на будуване на Вашето бебе. Най-вероятно ще забележите, че са или по-дълги, или по-кратки. Възможно е да има и по-дълги, и по-кратки. Сравнете и количеството дневен сън – най-вероятно ще бъде или под, или над посоченото средно за възрастта. Проверете и обичайния брой дремки за възрастта. Често нарушенията на съня са причинени от подранил или закъснял преход към по-малко дремки.

Планирайте – Поставете си цели, които трябва да постигнете. Например: намаляване на интервалите на будуване до максимум 2:00 ч., удължаване на дневните дремки до общо 4,5 ч., нощен сън 10-12 ч. Запишете си тези цели и се връщайте към тях всеки ден от работата по съня. Определете си седмица, две или три, в които целенасочено да работите по режима на бебето. Това е време, в което ще бъде нужно внимателно да следите детето и часовника, да записвате режима и да полагате усилия. Процесът не е лесен или бърз, но усилията се отплащат.

Как се променя режим?

Ключовият въпрос за режима е кога да сложим бебето да спи. Твърде ранното и твърде късното слагане водят до дълго и трудно заспиване, често придружено от сълзи и резултират в накъсан и кратък сън. Затова е нужно да открием точния интервал на будуване, при който бебето ще заспи за 5-20 минути и ще спи добре. Нормално е този интервал да варира в рамките на деня – да е по-кратък сутрин и по-дълъг вечер, да е по-кратък след кратка дрямка. Затова експериментирайте – опитайте интервали близо до нормата за възрастта за 2-3 дни. В случай че бебето трудно ги издържа, показва признаци на умора по-рано и приспиването е придружено с плач, то за следващите 2-3 дни съкратете с по 10-15 минути интервалите и проверете как ще се отрази на приспиванията. В случай че бебето заспива дълго и трудно, буди се след кратко време или изисква да бъде гушнато, за да спи по-дълго – удължете интервалите с по 10-15 минути спрямо досегашните.

Имайте предвид, че всяка промяна изисква 2-3 дни консистентност, за да преценим дали е подходяща или не.

В случай че е нужно да увеличите или намалите интервалите на будуване с повече от 10-15 минути – правете го плавно, с по 10 минути на всеки 2-3 дни, особено при по-малките бебета.

Когато откриете подходящите интервали на будуване за Вашето бебе, стремете се да се придържате към тях. Разбира се, отчитайте признаците на умора, дължината и качеството на предходния сън и активностите по време на будуването, особено преди 9-10-месечна възраст.

Имайте предвид и че през първата година от живота на бебето нуждите му от сън и будуване се променят много динамично. Затова често идеалният режим, който сме постигнали, е напълно неподходящ само след няколко седмици. Това е нормално и очаквано. Ако забележите влошаване на съня, погледнете отново нормите за възрастта, наблюдавайте внимателно бебето и направете нужните корекции спрямо променените нужди.

Подходящият интервал на будуване се познава по това, че след него бебето заспива бързо и лесно, спи качествено и се буди в добро настроение.

Колко да спи бебето през деня?

Това зависи от възрастта и индивидуалните нужди на детето. Нужно е да будим новородените и малките бебета за хранене, тъй като често жълтеницата, умората от раждането и незрялата нервна система ги кара да са доста поспаливи. Малките им стомахчета обаче не са способни да поемат голямо количество храна, затова честото хранене е жизненоважно. В тези първи седмици и месеци от живота наддаването на бебето е първи приоритет, затова е нужно да ги будим за хранене на всеки 2,5-3 часа.

По-големите бебета са способни да издържат по-дълги периоди без хранене. Това обаче не означава, че твърде дълга дрямка е нашата цел. След 3-месечна възраст дрямка над 2,5 часа често води до нарушения на нощния сън и трудно приспиване за следващите спанета. След 5-месечна възраст дрямка над 2 часа често се отразява по същия начин. Затова ограничавайте тези твърде дълги дремки, стремейки се към по-равномерно разпределение на дневния сън.

Най-често последната дрямка за деня е най-кратка – при режим с 3, 4 и 5 дремки често тя е едва 20-30 минути. При условие че предходните дремки за деня са били с добра продължителност, това е нормално и дори желателно – твърде дългата последна дрямка често нарушава нощния сън.

Нормално е някои дремки да са по-кратки (40-45 минути), а други –  по-дълги (1:30 – 2:00 часа). В случай че бебето спи само кратки дремки – опитайте да ги удължавате, като сте до бебето когато се събуди и го доприспите с галене, гушкане, люшкане, гърда. Наблюдавайте състоянието на детето след дрямката, общото количество дневен сън и качеството на нощния сън, за да прецените дали има нужда да правите корекции по дремките.

Ами нощният сън?

Новородените често имат доста кратка нощ – 5-6 часа, и то прекъснати от събуждания за хранене. Това е нормално и очаквано. Повечето бебета консолидират по-дълъг период на нощен сън едва към 6-10 седмица от живота си. Към 4-месечна възраст нуждите от нощен сън силно нарастват и на бебето му трябват 10-12 часа. Това продължава до към 2 години, а при много деца – и след това.

В първите 3 месеца от живота си бебето често заспива доста късно за нощен сън – към 22-23 часа вечерта. Това се променя между 3 и 4 месеца, когато, за да предоставим на бебето възможността да спи 12 часа нощен сън, е нужно да го сложим значително по-рано – между 19 и 21 часа, а при скорошно отпадане на дрямка – понякога и по-рано. Ранното лягане е приоритет и необходимо условие бебето и малкото дете да спят достатъчно. Повечето деца се събуждат между 6 и 8 сутринта и вечерното заспиване след 9 води до недоспиване.

Само един час недоспиване на вечер води до 7 часа недоспиване за седмица и повече от 21 часа за месец!

Часът за вечерно заспиване не може и не трябва да бъде фиксиран в първата година от живота на детето. Той зависи от броя дремки, от общото време дневен сън и от интервалите на будуване. Той се измества за по-късно когато наближаваме прехода към по-малко дремки и за значително по-рано непосредствено след прехода, и така до следващото отпадане на дрямка.

По-ранното лягане вечер след отпадане на дрямка е задължително, за да избегнем преумора.

В колко часа да става бебето?

Повечето бебета и малки деца се будят между 6 и 8 часа сутринта. Това е биологично обусловено и нормално. Малко деца могат да спят до по-късно сутрин, ако вечерта са легнали по-късно. Способността да си „доспиват“ след късно заспиване се развива на много по-късен етап, и то не при всички деца.

Мит е, че ако сложим бебето да спи по-късно вечер, ще стане по-късно на сутринта. В повечето случаи е точно обратното!

В случай че се сблъсквате с ранно сутрешно ставане (преди 6 часа), внимателно проверете режима на бебето. Уверете се, че няма необходимост от отпадане на дрямка или че не спи твърде дълга дрямка през деня. Проверете дали интервалите на будуване не са прекалено дълги или прекалено кратки и дали бебето не заспива твърде късно и твърде превъзбудено вечер.

Понякога е възможно да изместим часа за ставане за по-късно при бебета, които се будят между 6 и 7 сутринта. Експериментирайте с различни промени в дневния режим и слагането за нощен сън, като имате предвид общите нужди от сън на бебето. Но имайте предвид, че събуждане в 6, при условие че бебето е получило достатъчно нощен сън, е напълно нормално и не всички деца позволяват този час да бъде изместен за по-късно.

Препоръчително е бебето да има относително стабилен час за сутрешно ставане (плюс-минус 30 минути). Редовният час на сутрешно ставане създава навик на биологичния часовник, помага да има регулярност и стабилност на режима и предивимост на дните ни. Изключение са случаите, в които се стремим да изместим часа за събуждане – при тях не будим бебето, а изчакваме да се събуди само.

Режимът е подходящ, но проблемите продължават. Какво да правя?

Подходящият режим е основата на добрия детски сън. Но има и други фактори, които силно влияят върху него – психическото и физическото състояние на бебето, условията за сън, достатъчното успокояване преди сън, начина на заспиване. Често, дори при идеален режим, ако някой от тези фактори има нужда от корекция, ще продължим да виждаме проблеми със съня. Затова анализирайте внимателно всички тези аспекти и ако е нужно – направете промени. В случай че се затруднявате, можете да потърсите подкрепа от консултант по детски сън.