Ако детето Ви все още не умее да заспива самостоятелно, тогава често нормалните нощни събуждания могат да се превърнат в продължителни будувания, при които бебето вика за помощ, за да заспи. Ами ако детето заспива самостоятелно и все пак се разбужда без причина през нощта? Или ако при тези събуждания е необичайно разстроено? Това кошмари ли са, нощни страхове ли са, или просто се страхува от тъмното? Какво да правим?
Кошмари
Родителите често отдават нощните събуждания на кошмари. При деца, които са на възраст, в която е невъзможно да сме сигурни дали причината са кошмари, първо елиминираме другите възможни причини за разбужданията, придружени със силно разстройване. Уверете се, че детето няма недостиг на сън, или обратното – твърде дълги дневни дремки. Заспиването с по-малко помощ или напълно самостоятелно също често помага за минимизирането на тези будения. Обърнете внимание и на условията за сън – децата спят по-добре на тъмно и тихо.
Научният консенсус е, че кошмарите зачестяват след 2-годишна възраст. В случай, че детето Ви може да го потвърди с думи, процедирайте както бихте с всяко друго нощно събуждане. Отзовете се на детето, утешете го с думи и прегръдка и, ако заспива самостоятелно, му дайте възможност да заспи.
При кошмарите превенцията е ключова. Ето моите съвети:
- Изцяло спрете гледането на всякакви екрани за няколко дни;
- Приглушете светлината около час преди лягане;
- Наблегнете на тихи и спокойни занимания вечер;
- Дайте на детето близост – прегръдки, думи на утеха.
Нощни страхове (терори)
Терорите са много стресираща за родителите сцена – детето пищи, мята се, на лицето му е изписан ужас. Епизодът продължава 5-10 минути, а на следващия ден детето не помни какво се е случило. Истината е, че по време на терорите детето не е будно и не е контактно. Най-често се проявяват във възрастта между 5 и 7 години, но не е изключено да се наблюдават и при по-малки деца. При стресови ситуации, висока температура, натрупана преумора и емоционална превъзбуда епизодите на терори зачестяват. Все пак нощните терори са значително по-рядко срещани от кошмарите.
В случай че детето Ви страда от нощни терори, по време на епизод не се намесвайте – то не е будно и няма да отрази действията Ви. Запазете спокойствие и наблюдавайте само да не се нарани и да не падне от леглото. За Ваше успокоение може тихо да му казвате успокояващи думи. Без намесата Ви епизодът ще отмине и детето отново ще заспи спокойно.
В случай че епизодите на нощни терори зачестяват и продължават повече от няколко седмици, потърсете съвет от педиатър.
Страх от тъмното
Страхът от тъмното обикновено се появява след 3-годишна възраст под влиянието на картини, които детето е видяло, най-вече по телевизията или в интернет. Бебетата не се страхуват от тъмнината.
Когато детето Ви изрази страх от тъмното, Вашата реакция е ключова. Вземете решение каква отстъпка бихте направили, за да осигурите на детето успокоение, и се придържайте към него. Напълно в реда на нещата е да сложите малка нощна лампа или да оставяте вратата към коридора леко открехната. Но поставете ясна и твърда граница, от която да не отстъпвате, за да не се борите впоследствие с нежелани навици. Децата обикновено настояват за повече светлина, но имайте предвид, че светлината влияе зле на съня на физиологично ниво. Затова е важно в случай че сложите нощна лампа, тя да бъде с възможно най-слаба и топла светлина. Следете и какво гледа и чете детето през деня – това е основната превенция на страха от тъмното.
